Разбиването на международна измамна схема за над 270 милиона долара, разкрита от журналистическо разследване на 30 европейски медии, разтърси общественото мнение в началото на 2024 година. В основата на схемата стоят измамни инвестиционни платформи, чрез които над 33 000 души по целия свят са били подмамени да инвестират пари, които така и не виждат отново.
Всичко започва с привидно безобидни обяви – разпространявани в интернет, списания и вестници, в които се обещават инвестиции със „сигурна печалба“. Единственото условие е регистрация в дадена онлайн платформа. След регистрацията, потърпевшите получават обаждане от служител в колцентър, представящ се като финансов консултант или брокер.
„Привличат първоначалните инвеститори, които влагат малки суми от сорта на 250 или 500 евро,“ – се казва в репортажа на bTV.
С натрупване на доверие, жертвите започват да инвестират значително по-големи суми. Много от тях са загубили стотици хиляди евро. Моделът следва класическа пирамида от измами, в която измамниците се представят за експерти и предоставят фалшиви графики и отчети, показващи фиктивни печалби.
Един от шокиращите елементи на разследването е участието на български фирми и колцентрове в тази международна измама. Част от компаниите, стоящи зад измамните платформи, са регистрирани в България.
Журналистката Мария Черешева, един от тримата български разследващи журналисти, коментира:
„Знаем за поне три офиса, които успяхме да идентифицираме и да потвърдим, че там са работили такива колцентрове. Общият брой на служителите на мрежата е поне 480.“
Тези офиси са с изключително високо ниво на сигурност, което е нетипично за обикновени бизнес структури:
„Всички тези офиси са с ограничен достъп – служителите влизат с чипове. Дори в едно от местата контролът се осъществява чрез сканиране на ретината,“ допълва Черешева.
Потърпевшите са изцяло чужденци. След като решат да изтеглят средствата си или поне част от „печалбата“, установяват, че това е невъзможно. Много от тях са не само измамени, но са и жертва на кражба на самоличност. В тяхно име са били изтеглени кредити, които сега самите жертви са длъжни да изплащат.
„Освен че те самите са инвестирали средства, са изтеглени и кредити на тяхно име, които те сега трябва да изплащат,“ посочва репортажът.
Киберексперти предупреждават, че подобни измами застрашават не само парите, но и личните данни на потърпевшите. Престъпниците използват социално инженерство, фалшиви сайтове и уязвимости в софтуера, за да проникват в личните устройства.
От ГДБОП уточняват, че работят по подобни сигнали още от 2017 година. През 2024 година са били изпълнени десетки европейски заповеди за арест във връзка с тези схеми.
Ситуацията показва и уязвимостта на България в киберпространството. Страната ни е на 62-ро място в света по хакерски атаки, с около 20 000 атаки за 15 часа, съобщават експерти.
Случаят е още един тревожен пример за организирана киберпрестъпност с глобален обхват, при която България играе ключова роля – не като жертва, а като територия на изпълнение. Макар някои служители вероятно да не са знаели реалния мащаб на измамата, много от тях са били активни участници в схемата, примамвайки хиляди хора по света да вложат спестяванията си в пясъчни кули.
Повече за измамата можете да видите във видеото: