Не съществува универсално или единно определение за понятието "измама". Различните автори и юридически системи определят измамата по разнообразни начини, като основните елементи обикновено включват умишлено въвеждане в заблуждение, подвеждане на друго лице с цел извличане на неоправдана облага или причиняване на имуществена вреда.
Най-общо можем да определим измамата като въвеждане и/или поддържане на заблуда у някого с користни подбуди. Тя е престъпление против собствеността.
Измамата, съгласно чл. 209, ал. 1 от Наказателния кодекс се определя като „Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода от една до шест години.”
Съгласно тази правна норма от Наказателния кодекс, за да се класифицира като измама, трябва да бъдат на лице следните три части:
Поддържането или въвеждането в заблуждение включва всяка неправилна представа за дадени обстоятелства, които карат измамения да предприеме имуществени действия. Тези обстоятелства могат да бъдат свързани както с личните качества на измамника, които той не притежава – например, че е прокурор, бизнесмен или архитект, така и с притежаваното от него имущество – като притежание на автомобил, имот или скъпоценен предмет. Обстоятелствата трябва да са неистински и те да са причина за желанието на другото лице да влезе в сделка.
В случаите на измама, извършителят винаги въвежда в заблуждение (лъже, мами) друго лице. Разликата между въвеждането в заблуждение и неговото поддържане е дали извършителят инициира лъжата или се възползва от вече съществуващо заблуждение у пострадалия. При въвеждането в заблуждение извършителят активно създава лъжлива представа, докато при поддържането на заблуждение той просто утвърждава вече създадената илюзия, без да е участвал в нейното първоначално създаване. При активна измама обикновено извършителят първо въвежда и след това поддържа заблуждението.
За да се счита за престъпление измама, освен създаването или поддържането на заблуждение, необходимо е това да доведе до извършване на имуществени действия. Такива действия не се ограничават само до изплащането на определена сума пари. Измама може да се осъществи и когато пострадалият отстъпи свое имуществено право или пропусне възможност за печалба. Също така, измама може да включва и случаи, когато пострадалият понесе загуба – например, когато е принуден да напусне свой имот чрез евикция.
Имуществените действия могат да бъдат извършени и в полза на трета страна. Пример за това е когато в резултат на измама, извършителят разпореди с детски влог или продаде имущество, за което има назначено настойничество или попечителство. В такива случаи разпореждането се извършва за сметка на друг, но имуществото трябва да е под фактическа или разпоредителна власт на измамения.
За разлика от кражбата, вредата може да засегне всякакъв вид имуществени интереси, а не само движими вещи. За да бъде квалифицирано като имотна вреда по смисъла на чл. 209 от НК, е нужно разходът от страна на измамения да е направен без получаване на нещо в замяна. Този разход също трябва да бъде окончателен и необратим, което означава, че имуществото не е предоставено под формата на заем.
За да бъде доказана активна измама, извършителят трябва да действа с пряк умисъл и с особена користна цел. Пряката умисъл включва няколко компонента: извършителят предвижда, че поради неговите действия измаменият ще формира неправилни представи или ще продължи да вярва на вече съществуващи такива. Освен това извършителят предвижда, че в резултат на действията на измамения ще последва имуществено разпореждане, в резултат на което ще настъпи имотна вреда.
За нея е характерно, че се използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого за да му се причини имотна вреда:
Както при активната измама, е нужно лицето да се разпореди с имущество и вследствие на това разпореждане да настъпи имотната вреда, с която престъплението се счита довършено.
Липсата на последния елемент не означава задължително, че не е налице престъпление. Възможно е набелязаното лице в крайна сметка да не се разпореди със свое имущество, но все пак може да бъде повдигнато обвинение за опит за измама. А опитът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като при определянето му следва да се отчете стадия, до който опитът е достигнал и причините да не настъпят вредните последици.
Единствената разлика между активната и пасивната измама се състои в това, че при активната деецът е този, който е създал заблуждението и/или го е поддържал, а при пасивната, той няма общо с въвеждането в заблужение. Той единствено е използвал вече възникнало такова. Този състав на измамата ще бъде налице и когато извършителят е използвал неопитност или неосведоменост на пострадалия.
Основният състав на активната и пасивна измама предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години. По-леко, с лишаване от свобода до една година или пробация, се наказват маловажни случаи на измама.
По-тежко, с лишаване от свобода от една до осем години, се наказва измама:
Най-тежко се наказва измама, която е в особено големи размери или представлява особено тежък случай, или представлява опасен рецидив. При нея предвидената санкция е лишаване от свобода от три до десет години.
За да се счита, че е налице измама в големи размери, стойността на имуществото трябва да надвишава 70 минимални работни заплати. Към 2024 г. при минимална работна заплата от 933 лв. това се равнява на 65 310 лв. За да е налице особено големи размери, то имуществото трябва да надвишава 140 минимални работни заплати. Към 2024 г. това се равнява на 130 620 лв.
Документна измама:
При нея е характерно, че деецът си служи с фалшив документ, който представя, за да получи чуждо движимо или недвижимо имущество. Това е т.нар. класическа документна измама в собствена полза. Пример за този вид измама е когато дадено лице състави фалшиво пълномощно, с което в последствие се продаде недвижим имот. В чл.212, ал.2 от НК е предвиден и втори вид документна измама – в полза на другиго. При нея се наказва лице, което състави фалшив документ и съзнателно даде възможност на друго физическо или юридическо лице да получи без основание чуждо движимо или недвижимо имущество.
Основните състави на документната измама се наказват с лишаване от свобода от две до осем години. По-леко наказуема е документна измама в маловажни случаи. При нея предвиденото наказание е лишаване от свобода до две години или пробация.
По-леко се наказва и документна измама, при която имуществото е върнато или е възстановена стойността му до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. По-тежко наказуемо се наказва документна измама:
Компютърна измама:
Съгласно чл.212а от НК: „Който с цел да набави за себе си или за другиго облага възбуди или поддържа заблуждение у някого, като внесе, измени, изтрие или заличи компютърни данни или използва чужд електронен подпис и с това причини на него или на другиго вреда, се наказва за компютърна измама с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до шест хиляди лева”. Това е т.нар. несъщинска компютърна измама. При нея е налице обикновена измама, при която заблуждението се създава чрез компютърна манипулация. Същинската компютърна измама се съдържа в чл.212а, ал.2 от НК, според който: „Същото наказание се налага и на този, който, без да има право, внесе, измени, изтрие или заличи компютърни данни, за да получи нещо, което не му се следва.”
Застрахователна измама:
На последно място, в чл. 213 от НК е предвидено престъпление застрахователна измама. Текстът на този член гласи: „Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свое осигурено имущество, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от сто до триста лева.” Тази измама може да бъде извършена само от лице, което е собственик на застраховано имущество. Изпълнителното деяние се състои в самоувреждане на застрахованото имущество чрез имитирането на застрахователно събитие. Деецът цели получаване на обезщетение. За разлика от активната и пасивна измама, тук не е необходимо да настъпи имотна вреда. Деецът ще отговаря по този член и без да е успял да заблуди застрахователя, т.е. не е необходимо деецът да е получил застрахователното обезщетение, за да отговаря по този член.
Англия: Според Закона за измамата от 2006, измамата най-общо може да бъде определена като получаване на облага от едно лице, чрез въвеждане в заблуждение относно факти и обстоятелства, или несподеляне на информация, която е съществена и може да изложи на риск друго лице. Според чл. 1, ал. 1 от посочения нормативен акт, лицето, което „осъществи някое от изброените по-долу, се смята за извършител на измама“:
измама чрез фалшиво представителство;
измама чрез предоставяне на невярна информация;
измама чрез възползване от позицията, която заема.
Испания: Наказателния кодекс на Испания (Penal Code Spain, Law No. 4/2015) гласи: „тези, които използват заблуда, за да накарат дадено лице да извърши определено действие, целящо унищожаване на собствеността или получаване на печалба, се наказват за измама“
Сърбия: Измамата в Наказателния кодекс на Сърбия (Criminal Code of the Republika Srpska, 108/04) се определя по следния начин: „който, с намерение да придобие незаконна материална облага за себе си или друго лице, за блуди някой чрез фалшиво представяне на фактите, или укрие нещо от този човек, или направи нещо в негов ущърб се наказва за измама“
Финландия: В Наказателния кодекс на Финландия (Criminal Code of Finland, 766/2015) е посочено, че „лице, което придобива за себе си или за другиго по незаконен начин финансова полза, имаща за цел нанасяне на вреди, въвеждане в заблуждение или въвеждане в грешка, за да може да извърши или не дадено действие, причиняващо икономически загуби, се осъжда за измама“
Швеция: Наказателния кодекс на Швеция (Criminal Code of the Kingdome Sweden, 2017), глава 9 „Измама и други нечестности“, ал. 1 „ако едно лице използва заблуда и принуди другиго да извърши или пропусне да извърши дадено действие, и по този начин реализира облага за себе си, а щетата за отсрещната страна, се наказва за лишаване от свобода до две години и за измама“ . За измама се наказва „лице, което предоставя неточна или непълна информация, извършва промяна в записванията и по този начин резултатите от обработката се погрешни (неистински, неверни) и от това получи дадена облага“
Канада: В чл. 380, ал. 1 от Наказателния кодекс на Канада (Criminal Code of Canda, 2017) се посочва, че „всеки, който използва заблуда, лъжа или друго измамно средство и по този начин подведе определено лице или група лица, относно имущество, пари, ценни книжа или услуги, независимо дали това е установено или не, се наказва за измама“ .
Речник на българския език:
ИЗМА̀МА ж. 1. Съзнателно заблуждаване, подвеждане, излъгване на някого с користна цел; лъжа, заблуда. – Сама ли си? – Самичка с унучето, Иване. – Виж да не е измама! – обърна се отец Евтимий към ратая. Ив. Вазов, Съч. XI, 9. Но се боеше той и от измама – как са направени тия тънки и гладки листове, толкова равно изрязани? Сега Кочо не се сдържа и попита троснато влаха: – Ама това чист бакър ли е? Д. Талев, ПК, 324. „Мълвата, че милионите са мои, беше една шега и ако аз имам вина, тя е таз, че премълчах истината...“ Ако това е измама, едничкото ѝ изкупление е нашата голяма обич с Евгения. Й. Йовков, М, 151. // Начин, средство да бъде заблуден, подведен, излъган някой с користна цел. Моис овладя занаята. Той схвана бързо всички измами, които се прилагаха в тая професия. П. Спасов, ХлХ, 84. Воденичарят разбра още от пръв път мръсното намерение, което скриваше тая плитко скроена измама. Ив. Вазов, Съч. XXII, 21.
2. Нереално, невярно възприемане на нещо, лъжлива, погрешна представа за нещо; заблуда, илюзия. Горният край на тоя криволичен поток от човешки мравуняк се губеше в небето. Леките подпухналости на урвата даваха тая илюзия на погледа; но измамата пак се повтаряше за премалелите пътници. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 5. Струва ти се, че си слязъл вече в полето, но това е планинска измама. Ти си слязъл само на две хиляди и петстотин метра над морето, при трите Маричини езера. Ламар, ПР, 45. Вършите на далечните борики се удължиха, сляха се и изчезнаха в модрата дълбочина на нашата зрителна измама. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 65. Отдалеч градът са белее със своите минарета, струва са на човека, че е много близо, но това е оптическа измама. З. Стоянов, ЗБВ III, 160. При тебе спря тогава любовта. / То беше миг на шеметна измама. А. Разцветников, Ст, 192. Тъй хубаво е всичко, че едва / ли би повярвал, че не е измама / и тази чудна вечер, и това, / че заедно сме, / и сме само двама. Хр. Радевски, ВН, 76.
Синоними: