Биорезонансът е тема, която предизвиква много спорове и емоции, особено когато става въпрос за здравето на хората. В рубриката „Високо напрежение“ на Нова телевизия, излъчена на 11 април 2025 г., журналистката Татяна Йорданова разкрива тревожни практики, свързани с биорезонансната диагностика.
Ще разгледаме в дълбочина какво представлява биорезонансът, защо се говори за подвеждане на пациенти, какви са рисковете и как държавата регулира (или не регулира) този метод. Ще бъдат представени реални случаи, които илюстрират сериозността на проблема, както и опитът на журналисти, които лично тестват метода. Текстът е структуриран за лесно четене, с точни цитати и допълнителни обяснения, за да бъде максимално информативен и увлекателен.
Биорезонансът се представя като метод за диагностика и лечение, който използва електромагнитни вълни, за да анализира състоянието на тялото. Според привържениците му, устройствата за биорезонанс могат да открият здравословни проблеми чрез измерване на „енергийните честоти“ на органите и тъканите. След кратко сканиране, често траещо само секунди, апаратът уж предоставя подробен анализ на здравословното състояние, включително наличието на паразити, бактерии, вируси, дефицити на витамини и минерали, и дори психическото състояние или състоянието на „чакрите“.
Въпреки тези твърдения, биорезонансът попада в категорията на неконвенционалната медицина. Той не е изрично забранен, но и не е ясно регламентиран в Закона за здравето в България. Според Татяна Йорданова, „той под някаква форма се приема от Здравното министерство за абсолютно легален“, но „в Закона за здравето не е описано, че биорезонансната диагностика е позволена“. Това създава правна неяснота, която позволява на някои хора да предлагат тези услуги без подходяща квалификация.
Основният проблем с биорезонанса е начинът, по който се рекламира. Много от рекламите твърдят, че методът може да замени традиционната медицина, като предоставя точна диагностика без нужда от кръвни изследвания, скенери или консултации с лекари. Йорданова обяснява:
„Това са хора, които отиват с представата – така им е рекламирано – че ще получат диагностика, след която няма да имат нужда от консултация с лекар. Дори няма да имат нужда от правене на кръвни изследвания, защото този уред, който ще им бъде сложен на главата или с щипки на ръцете и краката, ще им даде пълна кръвна картина.“
След сканирането, „специалистът“ често препоръчва хранителни добавки или други продукти, които уж ще решат откритите проблеми. Това поражда съмнения, че биорезонансът се използва като инструмент за продажба на скъпи добавки, вместо като реален диагностичен метод.
Рекламите за биорезонансна диагностика често са в нарушение на закона. Според Йорданова, „всички реклами, които хората могат да видят в интернет, свързани с биорезонансна диагностика, са ясно и категорично нарушение“. Лицата, които предлагат тези услуги, нямат право да рекламират, че предоставят диагностика, тъй като това предполага медицинска дейност, за която е нужна съответната квалификация. Въпреки това, подобни реклами са широко разпространени, което подвежда хората и ги кара да вярват, че биорезонансът е надежден и признат метод.
Един от най-сериозните аспекти на проблема е психологическото въздействие върху пациентите. Биорезонансните доклади често съдържат тревожни и неясни диагнози, които плашат хората и ги карат да се чувстват безпомощни. Йорданова подчертава:
„Това е игра с емоции. Те извършват престъпления, според мен, защото аз съм убедена, че има хора, които са повярвали и в момента бродят в болницата и твърдят, че им има нещо.“
Тази „диагноза страх“ може да доведе до сериозни последици за психическото и физическото здраве на хората, особено когато те вече са в уязвимо състояние.
За да илюстрира проблема, рубриката представя два шокиращи случая – на Ванеса, жена, преживяла рак, и на Полина, майка на дете с необяснима загуба на коса. Тези истории разкриват как биорезонансът може да манипулира хора в отчаяние.
Ванеса е жена, която е преживяла тежка битка с рак. Тя е с отстранени гърди, матка, яйчници и апендикс, и е в ремисия от четири години. Въпреки това, тя решава да се подложи на биорезонансна диагностика след обаждане, което я кани на безплатно изследване. Обещават й, че методът е неинвазивен и предоставя „99% точност на картината на тялото“.
Ванеса посещава събитие, на което присъстват много хора. Там я закачат към апарат с щипки на глезените, китките и „ринг“ на главата. Изследването трае само 30 секунди, след което операторът заявява: „Готово сте.“ На следващия ден тя получава доклад от над 30 страници, който описва здравословното й състояние като „незадоволително“.
Докладът е пълен с тревожни констатации, които противоречат на реалността:
Ванеса споделя ужаса си:
„Цялата изтръпнах, когато видях резултатите и когато видях какво пише в тях. Всичко в тялото ти да е пълна каша. Ако аз се доверя на това изследване, това означава, че трябва психически да рухна.“
Когато Ванеса отбелязва, че здравите органи в доклада са тези, които липсват, жената продължава да я убеждава, че това е „прекрасно“. Този подход показва липса на професионализъм и чувствителност към състоянието на пациентите.
Ванеса е достатъчно рационална, за да не се довери на резултатите, но отбелязва, че за други хора подобен доклад може да бъде пагубен:
„Мога да кажа, че цяло щастие, че съм жива, след тези резултати, които получих.“
Полина е майка на тригодишно дете, което губи косата си поради генетична мутация, която не е болест. След като традиционните медицински изследвания не откриват проблем, Полина се обръща към биорезонанс в момент на отчаяние.
Полина посещава масажно студио, където е инсталиран апарат за биорезонанс – „едно мъничко, като адаптер, със зелени и червени светлинки“. Детето й е закачено с щипки на ръцете, краката и „каска“ на главата. Изследването трае три минути, след което операторът обявява: „Готово.“
Докладът е ужасяващ и пълен с противоречия:
Операторът препоръчва прием на калций и насрочва повторно посещение след 20 дни, за да се провери „подобрението“.
Полина е съсипана от резултатите. Тя споделя:
„Аз не знаех как да карам. Ти просто не знаеш как съществуваш. Детето ми е зле. Има много бактерии, има много паразити. Плачеш. Много се обвинявах, прекалено много.“
В отчаянието си тя прави пълни лабораторни изследвания, които не потвърждават нито едно от твърденията на биорезонанса. Осъзнава, че е станала жертва на измама:
„Тогава виновна щеше да е единствено и само тя, защото в края на изследването, с много дребен шрифт, пише, че това не е медицинско изследване.“
Жената, извършила изследването, не е лекар и не фигурира като квалифициран специалист. Въпреки това, тя се опитва да предпише „лечение“, което е нарушение на закона. Полина остава сама да се справя с емоционалните последици от тази ситуация.
За да провери достоверността на биорезонанса, екипът на „Високо напрежение“ организира експеримент. Журналист записва час при двама различни „специалисти“ по биорезонанс, а по-късно прави и трето изследване. Резултатите са шокиращи – и трите диагностики дават напълно различни заключения.
Третият биорезонанс, споменат от Йорданова, също дава различни резултати, но подробностите не са разкрити в първата част на репортажа. Журналистът отбелязва, че нито един от биорезонансите не открива очевиден кожен проблем – витилиго, който е видим за всички. Това поставя сериозни въпроси за достоверността на метода.
Биорезонансът не е признат от медицинската общност като надежден диагностичен или лечебен метод. Твърденията, че може да открие паразити, бактерии или дефицити на витамини за секунди, нямат научна подкрепа. Д-р Ненков, споменат в репортажа, ще коментира технологията в следващата част, но е ясно, че липсата на стандарти и валидация е сериозен проблем.
Повечето хора, които предлагат биорезонанс, нямат медицинско образование. Според Йорданова, „всеки, който иска да стане техен колега, трябва само да си купи апарат и да изкара един курс за около 300 лв.“ Това позволява на неквалифицирани лица да манипулират уязвими хора, като предлагат фалшиви диагнози и лечения.
Биорезонансът често е свързан с продажба на скъпи хранителни добавки. В случая на журналиста, цените варират от 89 до 130 лева за изследване, а пациентите са насърчавани да купуват добавки или да се връщат за „по-детайлни“ изследвания. Това предполага търговски интерес, а не грижа за здравето.
Държавата не успява да контролира ефективно биорезонансните практики. Регионалните здравни инспекции (РЗИ) твърдят, че контролират само регистрирани обекти, но много биорезонансни услуги се предлагат в „гаражи и апартаменти“, което ги прави трудни за проследяване. Йорданова задава ключовия въпрос:
„Най-важният въпрос в момента ми се струва: къде е държавата?“
Въпреки че биорезонансът е популярен сред някои хора, той е критикуван от медицинската общност. Лекарите подчертават, че подобни методи не могат да заменят традиционните изследвания като кръвни тестове, ядрено-магнитен резонанс или ултразвук. В репортажа се споменава и терминът „бяла мафия“, използван от биорезонансен оператор, за да опише традиционната медицина, което показва опит за дискредитиране на науката.
Някои клиники, които предлагат биорезонанс, са по-отговорни и изрично отбелязват, че той не заменя традиционната медицина. Йорданова отбелязва:
„Видях, че има и големи клиники, истински клиники с истински лекари вътре, където предлагат тази услуга. Но изрично упоменават, че това не отменя традиционната медицина, че изследвания са необходими, че специалисти трябва да гледат изследванията.“
Рубриката обещава втора част, която ще даде насоки как да разпознаем надеждни от ненадеждни биорезонансни услуги. Дотогава, ето няколко съвета, базирани на репортажа:
Биорезонансната диагностика може да звучи като иновативен и лесен начин да следим здравето си, но реалността е далеч по-сложна. Историите на Ванеса и Полина показват как този метод може да манипулира емоциите на хора в отчаяние, като им дава фалшиви диагнози и ненужни страхове. Журналистическият експеримент разкрива, че биорезонансът е непоследователен и ненадежден, а липсата на регулация позволява на неквалифицирани лица да злоупотребяват с доверието на пациентите.
За повече информация, първата част на репортажа е достъпна на сайта на Нова телевизия.