Информирани днес. Защитени утре.Независим граждански проект

Над 15 млн. документа разкриват предполагаеми нарушения и подозрителни плащания в Deutsche Bank

19.11.2026 | Izmama.bg Сподели
65 0
Над 15 млн. документа разкриват предполагаеми нарушения и подозрителни плащания в Deutsche Bank

Международно разследване разкрива подозрителни плащания, счетоводни манипулации и пропуски в контрола на Deutsche Bank, включително при отношенията ѝ с Тръмп, Епстийн и руски олигарси.

  • Изтичането на вътрешни документи от Deutsche Bank поставя неудобни въпроси за банковия контрол, финансовата прозрачност и доверието в европейската финансова система.
  • Deutsche Bank е обработила близо 600 млн. долара подозрителни плащания, свързани с Джефри Епстийн — значително повече, отколкото беше известно досега.
  • Банката е търсила начини да създава схеми за данъчна оптимизация за заможни клиенти.

Информатори изнесоха над 15 млн. вътрешни документа на Deutsche Bank, които разкриват неправомерни практики, системни пропуски, некомпетентност, неизпълнени обещания за реформи и тайни от финансовите отношения на банката с някои от нейните милиардери и олигарси. От тях става ясно, че финансовата институция е имала отношения с осъдения за сексуални престъпления Джефри Епстийн, действащия американски президент Доналд Тръмп и руски олигарси.

Имейли, вътрешни разследвания, протоколи от заседания на управителните органи, документи по съответствието с регулаторните изисквания и служебни чатове хвърлят нова светлина върху кариерата и управлението на главния изпълнителен директор Кристиан Зевинг. Той е дългогодишен служител на банката, поел ръководството ѝ през 2018 г., и има голяма заслуга за извеждането ѝ от тежкото финансово положение до рекордни печалби. Зад кулисите обаче документите показват, че човекът, обещал да сложи край на поредицата от скандали, е настоявал за поемане на по-големи рискове, критикувал е контролните механизми за съответствие и е укривал част от проблемите на банката от нейните акционери.

Разследването Inside Deutsche Bank разкрива също счетоводни манипулации и финансови оповестявания, граничещи с измама, както и неизвестни досега подробности за отношенията на банката с осъдения за сексуални престъпления срещу непълнолетни Джефри Епстийн и президента на САЩ Доналд Тръмп.

Международни медии анализират документите, датиращи от началото на 2010 г. Сред тях са Financial Times, Der Spiegel, Manager Magazin, El Universal, Financial Mail, Kyodo News, Le Monde, The New York Times, Paper Trail Media и др. Разследването е координирано от южноафриканската организация с нестопанска цел Barracuda Media с техническата подкрепа на германския Data and Research Center (DARC).

Особено силен мотив за двамата информатори да копират и предадат масива от данни на индийския журналист Джоси Джоузеф и южноафриканската журналистка Хадиджа Шариф са били отношенията на Deutsche Bank с олигарсите и руските капитали, отбелязва Financial Times. В свое изявление информаторите посочват, че са действали в „обществен интерес“, за да разкрият поведението на банката, включително „случаи като сметки, притежавани от руски олигарси“. Единият от тях добавя, че „банката се нуждае от цялостна промяна в управлението и корпоративната култура“.

Deutsche Bank, която през 2021 г. сключва споразумение за отлагане на наказателното преследване с Министерството на правосъдието на САЩ, е била обект на три обиска от германските власти само през тази година. От 2012 г. насам банката е платила общо 18.6 млрд. евро за уреждане на претенции, свързани с предполагаеми нарушения и съдебни спорове около поредица от скандали — манипулиране на пазари, изпиране на руски пари, слаб вътрешен контрол, неправомерни продажби на финансови продукти и подвеждащо представяне на информация.

Ето и какви са част от основните разкрития:

Бизнес с Русия въпреки инвазията на Кремъл в Украйна

Имейлите и протоколите от срещи, извлечени от близо 15 млн. документа, проследяват агресивния стремеж на банката към сключване на сделки в Русия и с влиятелни руски олигарси чак до момента, в който Москва започна пълномащабното си нахлуване в Украйна през 2022 г. Това се е случвало въпреки предупрежденията за рискове, отправяни от редица ръководители в банката.

Главният изпълнителен директор на Deutsche Bank Кристиан Зевинг е бил сред ръководителите, участвали в работната група, разработваща стратегията на банката за Русия. Финансовата институция продължава да наема над 160 души в страната и през 2025 г. е реализирала там печалба преди данъци в размер на 61 млн. евро чрез местно дъщерно дружество.

Ръководството на банката е пренебрегвало вътрешни предупреждения заради високи печалби.

На практика германската банка години наред е запазвала отношенията си с руски олигарси въпреки многократните предупреждения за репутационни, финансови и правни рискове. Сред клиентите на банката са били милиардерите Олег Дерипаска и Виктор Векселберг, чиито връзки с Кремъл и политическо влияние са били обект на сериозни опасения. Още през 2014 г. вътрешни доклади на финансовата институция са препоръчвали прекратяване на отношенията с Дерипаска заради обвинения в пране на пари, укриване на данъци и връзки с организираната престъпност. Въпреки това търговските подразделения на Deutsche Bank са настоявали отношенията да продължат, изтъквайки значителните приходи от тези клиенти, разказва The New York Times.

През следващите години банката продължава да развива бизнеса си с руските свръхбогати клиенти, въпреки че петима от седемте руски бизнесмени, подложени на американски санкции през 2018 г., са били свързани с нея. След скандала с „огледалната търговия“, при който регулаторите в САЩ и Великобритания обвиниха Deutsche, че е съдействала за изпиране на до 10 млрд. долара от руски инвеститори, банката плати стотици милиони долари за уреждане на случая.

Документите показват още, че Deutsche постепенно е премествала сметките на руски олигарси в свои офиси в Люксембург и Швейцария — държави със строги правила за банковата тайна. Въпреки вътрешните предупреждения за повишен риск от пране на пари и санкции през 2021 г. ръководството единодушно одобрява продължаването на предпазливия растеж в Русия.

След началото на пълномащабната война в Украйна през февруари 2022 г. банката е изправена пред нов натиск. Американските прокурори изискват информация за руските клиенти под санкции, а Deutsche обсъжда доколко е задължена да разкрие данните им. Банката се позовава на законите за банковата тайна в Швейцария и Люксембург, за да обоснове ограниченията при предоставянето на клиентска информация.

Първоначално главният изпълнителен директор Кристиан Зевинг заявява, че пълното изтегляне от Русия би противоречало на ценностите на банката и тя ще продължи да подкрепя клиентите си. Позицията обаче се променя, след като JPMorgan Chase и Goldman Sachs обявяват напускането си на руския пазар. На 11 март 2022 г. Deutsche Bank също обявява, че постепенно прекратява дейността си в Русия и няма да сключва нови сделки. В официалната си позиция банката отрича да е помагала на клиенти да заобикалят санкции и заявява, че е предприела своевременни действия за тяхното прилагане.

Основният извод от разкритията е, че в продължение на години Deutsche Bank е поставяла печалбите от отношенията си с руските олигарси над предупрежденията на собствените си специалисти по управление на риска.

Тайните документи за Тръмп и „Азербайджанската перачница“

За първи път разкрития от международно разследване установяват официална и пряка връзка между президента на САЩ Доналд Тръмп и незаконно придобити азербайджански средства. На тази част от разкритията обръща внимание френският вестник Le Monde.

Неочакваната победа на Доналд Тръмп през 2016 г. поставя Deutsche Bank в затруднено положение. Новоизбраният президент има непогасени задължения към банката в размер на над 300 млн. долара (около 270 млн. евро). Изправена пред този безпрецедентен конфликт на интереси, още през декември 2016 г. банката създава специален статут, предназначен конкретно за Тръмп и неговите приближени — „клиент под специално наблюдение“ (covered client). Въвеждат се специална комисия и строги процедури: криптирани комуникации, досиета с достъп само за ограничен кръг служители, прикриване на имената на действителните бенефициери и съхранение на хартиените документи в сейф.

Изтичането на данни от разследването разкрива подробности иззад кулисите за начина, по който банката е управлявала отношенията си с този проблемен клиент, както и за това как изключително чувствителни финансови потоци, свързани с президента на САЩ, дълго време са оставали извън полезрението на механизмите за съответствие и вътрешен надзор на банката.

Изтеклите документи, допълнени с материали от съдебни дела, предоставят за първи път преки доказателства за подозрителни транзакции, свързващи компании, собственост на Тръмп, с т.нар. „Азербайджанска перачница“ (Azerbaijani Laundromat).

Става дума за операция за пране на пари — тайна финансова схема с ресурс близо 3 млрд. долара, разкрита през 2017 г. от международния консорциум за разследваща журналистика Organized Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP) и Le Monde. През цялото минало десетилетие схемата е използвана за купуване на политическо влияние и отклоняване на публични средства в полза на азербайджанския елит в Баку.

През пролетта на 2015 г., само няколко седмици преди да обяви кандидатурата си за номинацията на Републиканската партия за президентските избори, Тръмп участва в проект за изграждане на луксозен хотел в азербайджанската столица — Trump International Hotel & Tower Baku.

В рамките на проекта две негови компании получават плащания от общо над 3 млн. долара от дружества, свързвани с азербайджанската схема за пране на пари. Особено показателен е превод от 141.261 млн. долара през април 2015 г. Средствата преминават през четири банкови сметки за две седмици, като са посочени три различни основания за плащане. Една от компаниите посредници — Faberlex — е определена в документи на Deutsche Bank като участник с „централна роля“ в схемата.

Документите повдигат въпроси и за контрола от страна на банките. Deutsche Bank е обработвала транзакциите, но вътрешните ѝ системи за наблюдение са били ограничени от специален режим на поверителност, обозначен с код Confidentiality = 99. Това е затруднило проследяването на финансовите потоци между различните компании на Тръмп.

През 2020 г. Deutsche Bank подава доклад за подозрителна дейност, в който изрично посочва връзката на две дружества на Тръмп с „Азербайджанската перачница“. В документа обаче се уточнява, че самият Тръмп не е бил идентифициран като заподозрян.

Банковата проверка установява и други подозрителни преводи: освен най-малко 3 млн. долара, свързани с азербайджанската и руската схема за изпиране на пари, през 2017 г. е подаден и отделен доклад за транзакции на стойност 5.2 млн. долара.

След напускането на президентския пост Deutsche Bank обявява прекратяване на отношенията си с Тръмп. През пролетта на 2021 г. и Capital One закрива над 300 сметки, свързани с негови компании, позовавайки се на съмнения за изпиране на пари, включително във връзка с Азербайджан.

През 2025 г. Тръмп завежда дело срещу банкови институции, твърдейки, че е станал жертва на т.нар. de-banking — отказ на банка да предоставя финансови услуги, по причини, които той определя като политически.

Критики към банката след теча на информация

Други тревожни разкрития в публикуваните материали сочат, че Deutsche Bank е търсила начини да създава схеми за данъчна оптимизация за заможни клиенти, че престъпни мрежи вероятно са успявали да прехвърлят незаконно придобити средства през финансовата институция, че банката е съдействала за осъществяването на оръжейни сделки, подпомагала е компании от сектори с вредно въздействие върху околната среда и е държала средства на дяснопопулистката партия „Алтернатива за Германия“, пише Deutsche Welle.

Очаквано германската банка беше подложена на критики след публикуването на вътрешни документи, като финансовата институция се опитва да ги отклони и твърди, че проблемното ѝ поведение е останало в миналото. „Днес ние сме различна банка. Под ръководството на Кристиан Зевинг Deutsche Bank премина през фундаментална трансформация.“ В позицията си банката допълва, че между 2019 и 2025 г. е инвестирала 7 млрд. евро в подобряване на контролните механизми и че постигнатият напредък е признат от пазарите, водещите регулатори и надзорни органи, както и от клиентите и останалите заинтересовани страни.

Въпреки това германският финансов министър и вицеканцлер Ларс Клингбайл призова Deutsche Bank да „осигури пълна прозрачност относно начина, по който е реагирала на миналите си провали и недостатъците във вътрешния контрол, както и относно мерките, чрез които ефективно ще предотвратява подобни случаи в бъдеще“. Освен това Клингбайл заяви, че компетентните органи трябва да извършат необходимите проверки и при наличие на основания да предприемат съответните действия.

Предстои да разберем наистина ли Deutsche Bank е прекратила тези практики и работи малко по-прозрачно.

Линкhttps://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2026/11/19/4981460_deutsche_bank_bez_taini_-_15_mln_dokumenta_razkrivat/
Източникwww.capital.bg

0 коментара