Министерството на правосъдието предлага нов състав в Наказателния кодекс (НК), който да обхване схемата на имотните измамници с фалшиви пълномощни. То огласи за обществено обсъждане изменения в кодекса, които в голямата си част са посветени на борбата с имотните измами.
Нов състав за схемите с фалшиви документи
В момента НК (в чл. 212, ал. 2) предвижда от две до осем години затвор за „онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо или юридическо лице да получи без правно основание такова имущество“, пише правният сайт „Лекс“.
Сега в нова ал. 3 на разпоредбата се предвижда същото наказание да се налага и на „онзи, който чрез съставяне или използване на документ с невярно съдържание, на неистински или преправен документ умишлено стане причина да се внесат неверни обстоятелства или изявления в официален документ, съставен за да се докаже, че съществуват или не съществуват или че са прекратени или изменени права върху чуждо движимо или недвижимо имущество, и по този начин получи без правно основание или съзнателно даде възможност на друго физическо или юридическо лице да получи без правно основание такова имущество.“
В случаите, обхванати от новата разпоредба, порочно съставеният документ служи не за създаване на привидно правно основание за разпореждане с имущество, а за създаване на друг, истински по произход документ, който се явява валидно правно основание за разпореждане с имущество.
„Такъв би бил примерът, в който чрез използване на неистинско пълномощно се изповядва покупко-продажба пред нотариус, като по този начин именно нотариалният акт, който сам по себе си не представлява порочен документ, служи за удостоверяване на прехвърлителната сделка“, обясняват от Министерството на правосъдието (МП).
Промени срещу дийпфейк измамите
С промените се осъвременява и компютърната измама по чл. 212а от НК. Предвижда се нова форма на изпълнително деяние на престъплението — възбуждане или поддържане на заблуждение у някого, с цел набавяне на имотна облага, чрез неправомерно използване на генерирано или обработено посредством система с изкуствен интелект или друга информационна система съдържание, съдържащо имитация на външен вид, поведение или изявление на друго лице, с което се причини на него или на другиго имотна вреда.
„По този начин ще се даде адекватен наказателноправен отговор на случаите на „дийп фейк“ измами, придобили широко разпространение в резултат на развитието на технологиите и изкуствения интелект“, сочат авторите на законопроекта.
По-високи санкции за злоупотреба с доверие
В законопроекта значително се завишават санкциите за злоупотреба с доверие по чл. 217 от НК, което в момента се наказва с до три години затвор или глоба от 100 до 300 лева. Предложението е санкцията да е до четири години затвор или пробация, а глобата — от 500 до 2500 евро.
Когато от злоупотребата с доверие са последвали значителни или невъзстановими щети, се предлага наказанието вместо до пет години затвор да е от една до шест години, а глобата да е от 2500 до 10 000 евро.
Основната промяна, свързана със злоупотребата с доверие, която предлагат от МП, е, че престъплението вече няма да е от частен характер и да се преследва по тъжба на пострадалия.
„Това положение създава сериозни трудности, особено за уязвимите лица, пострадали от подобни деяния, да потърсят и реализират правата си. С цел предвиждане на по-ефективна закрила на пострадалите от тази категория престъпления се предлага престъплението да е от публично-частен характер, а именно наказателното производство да започва по инициатива на органа на досъдебното производство, но да може да се прекратява по искане на пострадалия“, мотивират се от министерството.
Лъжесвидетелстване и подправени пълномощни и завещания
Фокус на измененията е лъжесвидетелстването, което е ключов елемент, когато измамата се извършва чрез обстоятелствена проверка. В момента то не е тежко престъпление — наказва се с до пет години затвор. Предложението на МП е наказанието да е от една до шест години лишаване от свобода и така лъжесвидетелстването да стане тежко престъпление.
Съществени са и промените, които се предлагат в чл. 309 НК — за документната подправка на частен документ. Създава се специален квалифициран състав, когато съставянето, преправянето или употребата на неистински или преправен частен документ е извършено, „за да се докаже, че съществуват права, произтичащи от саморъчно завещание или от пълномощно за разпореждане с недвижимо имущество“.
От МП изтъкват, че подобна законодателна интервенция е крайно наложителна, тъй като големият брой имотни измами се извършват именно с неистински пълномощни и саморъчни завещания.
Имуществени санкции за юридически лица
Предлага се завишаването на наказанията и в серия от други разпоредби. Съществен момент е, че злоупотребата с доверие (по чл. 217 НК) и квалифицираната документна подправка на частен документ (по чл. 309, ал. 4 от НК) влизат в списъка от престъпления по чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания, за които на юридическите лица, които са се обогатили или биха могли да се обогатят от тези деяния, се налагат сериозни имуществени санкции.


