Около 406 000 евро са посочените щети по 37 сигнала за романтични измами в България от началото на 2026 г. до началото на октомври. Данните са представени в предаването на БНТ „Пулсът на парите“ с водещ Биляна Гавазова. В разговора участват Цвета Илиева, експерт по киберсигурност в Асоциацията на банките, комисар Асен Кунчев от ГДБОП и психологът Радослав Гизгинджиев.
Измамата невинаги изглежда подозрително от самото начало. Тя може да пристигне с логото на банка, с гласа на познат човек, с разпознаваемо лице или с история, в която получателят силно иска да повярва. Предаването разглежда как доверието се превръща в достъп до банкови сметки и лични данни — от фалшиви служебни съобщения до любовни признания от мним партньор.
Фишингът: позната институция, непознат подател
Според Цвета Илиева увеличаването на киберизмамите е свързано с бързата дигитализация. Новите технологии и изкуственият интелект променят общуването, работата, банкирането и пазаруването, а заедно с тях се променят и начините за неправомерно достигане до парите на потребителите.
В предаването са представени данни на Европейската централна банка и Европейския банков орган за 4,2 млрд. евро източени средства от карти и банкови сметки. Посочено е също, че всеки четвърти в Европейския съюз е бил обект на онлайн измама поне веднъж в живота си. Илиева илюстрира мащаба с твърдението, че ако киберпрестъпността беше държава, икономиката ѝ би била третата най-голяма след тези на САЩ и Китай.
Експертът съветва да се внимава при всяко неочаквано съобщение от непознат подател. Измамниците се представят за служители на банки, куриерски компании, пощи или полиция. Претекстът може да бъде неплатена глоба, освобождаване на пратка, спечелена награда или необходимост от актуализиране на данни, за да не бъде спрян достъпът до услуга. Целта е да се получи чувствителна информация, а чрез нея — достъп до средства.
По представени в предаването данни на Агенцията на Европейския съюз за основните права измамниците влизат в ролята на продавач в 35% от случаите, на роднина — в 25%, на колега или бизнес контакт — в 24%, а на романтичен партньор — в 11%.
Банката няма да поиска да споделите ПИН код, кодовете върху банковата карта или код за потвърждение на плащане, подчертава Илиева. Именно такава информация често се търси от измамниците в телефонен разговор.
Подозрителни оферти и линкове
В студиото са показани реални съобщения с предложения за работа и доходоносни инвестиции. Илиева обръща внимание на номера или имейл адреса на подателя. В разгледаните примери телефонните кодове сочат държави в Азия, включително Индонезия и Филипините. Сред обещанията има възнаграждение до 1000 евро на ден срещу един или два часа работа.
Според нея подобни предложения трябва да предизвикат съмнение: ако нещо звучи прекалено хубаво, за да е истина, най-вероятно става дума за измама. В съобщенията често има линкове към страници, на които се събират банкови данни и друга чувствителна информация. Крайната цел може да бъде компрометиране на устройствата, през които потребителят банкира, и достъп до банковите му сметки.
Когато измамата има гласа и лицето на близък
Изкуственият интелект позволява имитиране на гласове и създаване на видеа, обяснява Илиева. Така човек може да получи гласово или видеообаждане, което изглежда като молба от близък в затруднение, нуждаещ се спешно от пари. Съветът ѝ е комуникацията да се прекрати и да се потърси близкият на вече известен телефонен номер, преди да се изпращат средства.
В репортаж на редактора Ваня Бойчева специалистът по киберсигурност Станислав Атанасов демонстрира създаване на синтетичен глас на български език. По думите му използваният модел е достъпен онлайн, не изисква особено мощен хардуер и за работа с него не са необходими особено добри технически познания.
За демонстрацията е използвана чиста гласова проба с продължителност около 10–15 секунди. След транскрибиране на записа е генерирана репликата: „Здравей, мамо. Вземи си чадър, защото ще вали след четири часа.“ Бойчева отбелязва, че гласът много прилича на нейния, макар да има грешки в ударенията и леки изменения, които се долавят при внимателно слушане. Атанасов посочва, че е направил гласовата демонстрация за около 30 секунди с приблизително 10 секунди изходно аудио.
След това генерираният глас е съчетан със снимка. Атанасов уточнява, че това е първа генерация и грешките могат допълнително да се изчистват. Той обяснява, че специфичните структури на речта и промените в интонацията са трудни за следване от изкуствения интелект и могат да създадат усещане за неестественост. Същевременно според него няма технически начин качествен запис да бъде анализиран така, че категорично да се установи дали е създаден от изкуствен интелект.
Комисар Асен Кунчев също препоръчва пряка проверка с човека, от чието име е изпратено съдържанието. По думите му за обикновения потребител е много трудно да разпознае подобна манипулация, а откриването на белези в подправено видео изисква специалист.
Спешността е средство за натиск
Измамниците се опитват да предизвикат чувство на спешност и да накарат получателя да действа под влияние на силна емоция — подобно на познатите телефонни измами. Реплики като „Не казвай на никого“ и „Действай бързо“ са част от този натиск. В работна среда може да се търси и заобикаляне на установени защити.
Илиева препоръчва точно обратното поведение: да не се бърза, да не се превеждат пари и да не се споделят лични данни, преди ситуацията да е обмислена и проверена. Особено важно е по-възрастните хора да могат да споделят с близките си и да поискат съвет или помощ.
В предаването е посочена стойност от около 893 милиона заявени загуби по сигнали, свързани с изкуствен интелект — клонирани гласове, фалшиви профили и подправени видеа. В предоставената транскрипция не е уточнена валутата на тази сума. Според Кунчев сигналите, постъпващи в ГДБОП, се увеличават с между 5 и 10% годишно.
Кунчев обяснява, че развитието на технологиите увеличава възможностите на извършителите както да заблуждават, така и да остават анонимни. Докато преди три-четири години при романтичните измами доверието се е изграждало основно с текстови съобщения, сега за привидно удостоверяване на профилите се използват и аудио- и видеосъобщения.
Сократ Сократов за използването на неговия образ
В отделен репортаж моделът Сократ Сократов разказва за своя опит с изкуствения интелект. Според него професията му е сред първите сериозно засегнати, защото моделите изкарват доходите си чрез визията си, а тя лесно може да бъде възпроизведена.
По негови думи в началото на пандемията е сключил договор с известна английска компания, която създава аватари на популярни личности. Като примери за подобна употреба той посочва Дейвид Бекъм и Снуп Дог — аватарът позволява да бъде заснета реклама, без самият човек да пътува, например до Япония, като за това се заплаща.
Сократов казва, че е предоставил лицето си за създаване на аватар, използван за различни дейности, включително като водещ в TikTok и като влогър, представящ нови филми. Според разказа му уговорката е включвала запазване на имиджа на човека, предоставил образа си.
Той разказва, че по време на почивка с приятели в Бали получил обаждане от близък, живеещ в Ню Йорк, който му съобщил, че го показват по новините на CNN. В разговора се споменава и коментар на Тръмп по случая. Сократов описва преживяването като сюрреалистично и изразява тревога за възможността да бъде търсена отговорност.
Неговият съвет към артисти, музиканти, художници, актьори и модели е при подписване на договори за права изрично да уговарят ограничения върху генерирането и обработването на образа им с изкуствен интелект. Според него липсата на такава уговорка може да позволи използване на образа им без допълнително заплащане.
Как да се реагира при съмнение за източени средства
Илиева сравнява споделянето на информация онлайн с искане от непознат на улицата да копира личната карта, банковата карта или ключа за дома. Според нея същата предпазливост трябва да важи и в интернет, дори когато отсрещната страна се представя за служител на реална институция или компания.
Ако вече има съмнение за измама или неправомерно движение на пари, тя препоръчва незабавна реакция:
- Блокиране на банковите карти и ограничаване на достъпа до електронното и мобилното банкиране, включително чрез смяна на паролите.
- Незабавно обаждане на спешния телефон на банката. Номер за връзка е посочен на гърба на банковата карта.
- Уведомяване на правоохранителните органи.
- Прекратяване на комуникацията с предполагаемите измамници, но запазване на кореспонденцията, следите и доказателствата.
В предаването е представена статистика, според която едва 15% от пострадалите в Европейския съюз съобщават за измамата в полицията. Кунчев обяснява, че голяма част от компютърните и свързаните с компютри престъпления остават извън официално подадените сигнали. Причините включват срам, неудобство и недоверие, че органите ще се справят, поради което реалният общ брой трудно може да бъде определен.
Според Кунчев бързото сигнализиране дава възможност на ГДБОП и банковия сектор да опитат да блокират средства по пътя на преводите. То позволява и своевременно запазване на компютърно-информационни данни в други държави. Той посочва, че ГДБОП е контактна точка 24/7 по Будапещенската конвенция и може да поиска запазване на данни, които впоследствие да бъдат изискани по официален ред.
Фалшиви фактури и подменен IBAN
Кунчев поставя фишинга на първо място сред основните заплахи, тъй като според него успешна фишинг кампания често стои в началото на голям киберинцидент. Чрез нея престъпни групи придобиват чувствителна лична, банкова или корпоративна информация. Сред водещите финансови престъпления в интернет в България той посочва инвестиционните измами, компрометирането на междуфирмена кореспонденция и романтичните измами.
При измамите с фактури и банкови сметки компания може да получи имейл или обаждане, че IBAN на неин редовен контрагент е сменен. Илиева съветва подобно съобщение да бъде проверявано по друг, независим канал. Имейли, гласови съобщения и видеосъобщения могат да бъдат използвани, за да насочат плащането към сметка на измамници вместо към действителния получател.
По думите на Кунчев общите годишни щети от компютърни и свързани с компютри престъпления в България са десетки милиони евро. Илиева се позовава на статистика, според която през предходната година бизнесът е загубил между 10 и 12 млн. евро. Тя отбелязва, че наред с финансовите има и репутационни щети, поради което не всички инциденти се докладват. Като нарастващи проблеми посочва също инвестиционните измами и фалшивите сайтове за пазаруване.
Романтичните измами започват с доверие
При обсъждането на 37-те сигнала за романтични измами Кунчев посочва, че броят им спрямо населението е приблизително в диапазона, наблюдаван в Европа и САЩ. Той обаче подчертава, че много случаи остават несъобщени. Пострадалите се срамуват от близките си, от дадените или изтеглените пари и от това как ще бъдат възприети от деца, роднини, съседи и съграждани.
За разлика от други компютърно свързани престъпления романтичните измами водят не само до финансови загуби, но и до емоционална травма. Началото обикновено е покана за приятелство, съобщение или поздрав в социална мрежа или комуникационна платформа. Следват обещания за любов, а впоследствие — искане за пари.
Кунчев обяснява повторните преводи с вече създадената емоционална обвързаност. За пострадалия може да е по-лесно да повярва на поредната лъжа, отколкото да приеме, че месеци, а понякога години вложени време, средства, чувства и мечти са били част от измама.
Извършителите проучват публичните профили — публикации, хобита, интереси, образование и пътувания. Така могат да представят образ, който съвпада с представата на жертвата за идеален партньор. В студиото е показан илюстративен профил с описание „Разведена търси близост“, но Кунчев уточнява, че сред пострадалите има и омъжени жени.
Като характерна последователност той описва бързо скъсяване на дистанцията, разговори за любов и бъдещи планове, последвани от настояване връзката да остане тайна от партньори, близки и роднини. След това идва искането за финансов превод. Липсата на физическа среща също е обсъдена като предупредителен сигнал.
Фалшивите профили често представят мъже с униформи или престижни и високодоходни професии — генерали, моряци, лекари. По думите на Кунчев това придава авторитет и вдъхва доверие. Той подчертава, че зад подобна комуникация може да стои добре организирана международна престъпна дейност, а не един човек.
Какво да направи човек, който се съмнява в онлайн връзката си
- Да сподели с близките си и да не оставя случващото се тема табу.
- Да подаде сигнал до органите на реда.
- Да прекрати общуването с предполагаемите извършители, като запази цялата налична информация.
- Да смени паролите си и да включи двуфакторна верификация.
- Да не се опитва отново да търси контакт с извършителите.
Кунчев предупреждава, че шансът Брад Пит, Джордж Клуни или друга международно известна личност да изпрати покана за приятелство, да започне любовна кореспонденция и впоследствие да иска пари под различни предлози „клони към нула“.
Историята на Ан и мнимия Брад Пит
В предаването е разказан случай с 50-годишна френска гражданка на име Ан, която според репортажа е загубила над 775 000 евро, вярвайки, че има романтична връзка с Брад Пит. Френските органи разследват схема, при която извършителите са използвали фалшиви видеа, съобщения и снимки, генерирани с изкуствен интелект.
Първоначално от жената били искани пари за митнически такси за луксозни подаръци, а след това — за операция от рак на бъбреците. Като обяснение било посочено, че банковите сметки на актьора са блокирани заради развода му с Анджелина Джоли. Според разказа Ан разбира истината, след като вижда актьора по новините здрав и заедно с новата му партньорка Инес Деларамон.
Защо човек продължава да вярва
Психологът Радослав Гизгинджиев обяснява, че осъзнаването на романтичната измама е трудно заради емоционалното въвличане и субективното възприемане на отношенията. Той препоръчва при нова покана за приятелство да се разгледат профилът и публикациите на човека и да се прецени доколко изглеждат естествени и реални.
Според него образите на лекари и военни използват предварително съществуващо доверие към хора, които лекуват, защитават и спасяват. След това идват многобройни комплименти и думи, които човек отдавна иска да чуе, особено ако изпитва недостиг на внимание и любов. Гизгинджиев свързва това и с представата за „принца на белия кон“.
Той посочва, че потребността човек да бъде обичан и забелязан може да го подтикне към крайни действия. При известните личности действа и усещането за познатост: за тях има много информация в публичното пространство и хора, които никога не са ги срещали, могат да чувстват, че ги познават. Така очакването на следващото съобщение може да се преживява като част от истинска връзка.
Помощта от близък не трябва да започва с обвинение
Ако има съмнение, че родител или друг близък е въвлечен в романтична измама, Гизгинджиев съветва разговорът да не започва с обвинения. Зад поведението може да стои потребност от обич и внимание, а осъждането да доведе до още по-голямо затваряне. Родител без партньор например може да крие такава връзка от децата си.
Подходът според психолога е да се покаже разбиране към чувствата на човека и да се предложи съвместна проверка дали отсрещната личност действително съществува и дали историята е вярна. Целта е да се спечели доверие и да се помогне, включително чрез уведомяване на банката, докато обстоятелствата се изяснят.
При спешна молба за пари, независимо дали е представена като романтична нужда или като беда на близък, Гизгинджиев препоръчва да не се изпращат средства под емоционален натиск и стрес. Няколко минути за разговор с близък или с полицията могат да предотвратят превръщането на човека в жертва.
Според психолога спешността работи, защото активира силни емоции — готовността да направим всичко за близките си, желанието да бъдем обичани, забелязани или да помогнем като спасители. Затова основният му съвет е първо да се потърси разговор и проверка, а не да се действа веднага.
