Измамници могат да се обадят така, че на екрана на телефона да се появи номерът на банка или на близък човек. Как работи т.нар. спуфинг и как да се предпазим, обясни експертът по киберсигурност Любомир Тулев в „България сутрин“ по Bulgaria ON AIR с водещи Мария Константинова и Виктор Дремсизов.
Нова кампания, но отдавна позната технология
Тулев уточни, че нова е конкретната кампания, а не самият вид атака. По думите му технологията е позната от поне 16–20 години. Подобни кампании се появяват през годините, както фишинг имейлите от името на НАП или Националната здравноосигурителна каса. В момента той наблюдава кампания със спуфинг от името на банки.
При спуфинг получателят вижда телефонен номер, който измамникът е избрал да покаже. Така обаждащият се може да създаде впечатлението, че разговорът идва от номера на колега, близък или институция. Ако този номер е записан в контактите, на екрана може да се появи направо името на познатия човек.
Това става чрез подправяне на идентификацията на обаждащия се — Caller ID. Експертът посочи, че подобно маскиране е технологично възможно въпреки техническите решения, които операторите в България и по света внедряват.
Целта е жертвата да бъде въведена в заблуждение и да предостави информация или да извърши действие, вярвайки, че разговаря с познат човек или с действителен служител. При банковите измами обаждащите се могат да поискат достъп до електронен портфейл.
Претекстът за „по-сигурен“ криптопортфейл
Тулев описа и кампания, която според него се развива през последните три-четири месеца и използва името на известна криптоборса в Южна Корея. Той не назова компанията, но я определи като една от най-големите.
Измамниците се представят за служители на нейния център за поддръжка. Казват, че акаунтът на потребителя е блокиран или че криптосредствата му ще бъдат блокирани. След това настояват активите да бъдат прехвърлени в друг, уж по-сигурен портфейл. Ако човекът се довери и направи превода, средствата попадат в портфейл под контрола на измамника.
Показаният номер не е задължително да бъде записан в контактите или да изглежда необичайно. В разговора беше уточнено, че обаждането може да изглежда като идващо от обикновен мобилен номер, например започващ с 088.
Един от водещите сподели за подобно обаждане от хора, представили се за институция. Първоначално номерът изглеждал като нормално входящо повикване. След като осъзнал, че няма отношения с тази институция, водещият прекратил разговора.
Как да проверим кой действително се обажда
Според Тулев само по показания номер или име на екрана не може да се разпознае дали се обажда истинският човек. Затова е необходимо критично мислене: имаме ли изобщо отношения с посочената институция, банкова сметка или портфейл там и съответства ли казаното на действителната ситуация?
Ако обаждащият се твърди, че е познат, може да му бъде зададен контролен въпрос за специфичен общ спомен или подробност, която би трябвало да знае само този човек. Експертът препоръча и използването на ключова дума или друг конкретен въпрос за проверка на самоличността.
Гласът също може да бъде имитиран. По думите на Тулев с изкуствен интелект глас се клонира за секунди, а измамата може да съчетае чужд телефонен номер и копиран глас. Затова познатото звучене само по себе си не е достатъчна проверка.
- Преценете дали действително имате отношения с институцията, от чието име ви търсят.
- При обаждане от уж познат човек задайте конкретен контролен въпрос, чийто отговор той би трябвало да знае.
- Прекратете разговора и сами наберете човека, за да проверите историята.
Тулев многократно подчерта последната стъпка. Той обясни, че при прекратяване на входящото повикване и самостоятелно набиране на номера на приятел или колега обаждането ще достигне до действителния притежател на номера, а не до измамника, който го е показал при входящия разговор.
Водещите обсъдиха и възможността човек да каже, че ще се обади след минута, а след това сам да набере номера и да провери дали действително е имало такъв разговор. На въпрос за незабавното блокиране на номера Тулев го определи като крайна мярка и отново насочи към прекратяване на разговора и последващо самостоятелно обаждане.
Комбинирани атаки: имейл, подправен номер и клониран глас
Експертът описа т.нар. 3D социално инженерство — съчетаване на няколко начина за въздействие върху една и съща жертва. То може да включва фишинг имейл, вишинг — измама чрез гласово обаждане — и изкуствен интелект, включително изкуствено генерирана снимка. Комбинацията цели да направи заблуждението по-убедително.
Като пример Тулев разказа за случай отпреди две години в клон на китайска банка в Китай. Около полунощ в неделя мениджърът получил имейл, представен като изпратен от ръководителя на банката. В него се настоявало веднага да бъде направен превод от 17 милиона за придобиване на компания. Посланието било, че ако плащането не стане незабавно, сделката ще пропадне.
По разказа на експерта мениджърът бил достатъчно технически подготвен и първоначално заподозрял фишинг. Секунди по-късно обаче получил обаждане, което изглеждало като идващо от номера на неговия ръководител и звучало с клонирания му глас. Обаждащият се попитал дали е видял имейла, настоял да направи превода и казал, че ще разговарят на следващия ден.
Мениджърът извършил превода. Тулев използва случая, за да покаже как фишинг имейл, подправен телефонен номер и клониран с изкуствен интелект глас могат да се подкрепят взаимно и да убедят дори подготвен човек. Като начин за проверка той отново посочи прекратяването на разговора и самостоятелното набиране на съответния човек.
Каква е ролята на мобилните оператори
В разговора беше поставен въпросът за защитата както на електронната поща, така и на телефонните обаждания. Тулев разграничи услугите: мобилният оператор не следи електронната поща, която потребителят използва чрез приложение и отделен доставчик. При телефонните повиквания обаче операторите могат да прилагат технически мерки срещу маскирането на номера.
По думите му на скорошна среща трите мобилни оператора са заявили, че са въвели допълнителни технологични мерки срещу този тип атаки. Въпреки това подобни обаждания продължават да се появяват.
Тулев обясни, че маскирането на номера преминава през специален протокол и има техническа възможност да се засече разминаване между действителния източник на обаждането и показваната идентификация. Той добави, че в информационната сигурност постоянно се откриват нови уязвимости.
Чужд номер може да бъде използван без знанието на притежателя му
Водещите попитаха дали невинен човек може да бъде заподозрян, защото измамници са използвали неговия номер. Експертът потвърди, че такава ситуация е възможна, но уточни, че може да бъде установено дали действително е провел съответното обаждане.
Според него при проверка от компетентните органи, включително дирекция „Киберпрестъпност“ на ГДБОП, и чрез данните на оператора може да се изясни дали разговорът е осъществен от притежателя на номера, или номерът е бил използван за маскиране.
Откриването на извършителите зависи от това доколко са прикрили следите си и какви възможности за анонимност са използвали. Тулев отбеляза, че често става дума за организирани престъпни групи, а участниците може да не се намират в България. Той посочи Румъния и Гърция като примери за съседни държави, от които могат да се извършват подобни атаки, като уточни, че това не изключва извършителите да са българи.
Изкуственият интелект се използва и за защита
На въпроса дали изкуственият интелект може да бъде не само оръжие, но и защитник, Тулев отговори, че той отдавна присъства в системите за киберсигурност. Експертът, който се занимава с тази област близо 20 години, посочи, че сега употребата му просто е станала по-масова.
По думите му нападателите използват изкуствен интелект за по-сложни и по-бързи атаки, а специалистите по защита — за по-бързо засичане на отклонения в поведението и установяване на хакерски атаки. Той определи това като постоянна борба.
Не само възрастните хора са уязвими
В края на разговора Тулев подчерта, че жертви могат да станат и хора с технически знания. Той разказа за свой приятел на средна възраст, софтуерен разработчик, който е пострадал от подобна атака само два месеца по-рано.
Изводът му беше, че никой не е застрахован. Последният му съвет към зрителите отново беше при съмнително обаждане да прекратят разговора и сами да наберат съответния номер, за да проверят дали действително са разговаряли с посочения човек.
