Измамници могат да се обадят така, че на екрана да се показва номерът на банка, колега или близък човек. Как работи тази техника, известна като спуфинг, и как потребителите могат да проверят кой действително им се обажда, обясни експертът по киберсигурност Любомир Тулев в разговор пред Bulgaria ON AIR.
Тулев уточнява, че нова е текущата кампания, а не самият вид атака. По думите му технологията е известна от поне 16–20 години. Подобни кампании се появяват през годините, както и фишинг имейлите, изпращани от името на НАП или Националната здравноосигурителна каса. В момента той посочва кампания с обаждания от името на банки.
Как се подменя показваният номер
При телефонния спуфинг получателят вижда номер, който измамникът е избрал да покаже, обяснява експертът. Подменя се идентификацията на обаждащия се — т.нар. Caller ID. Ако този номер е записан в контактите, телефонът може да изпише направо името на познатия човек, а не само неговия номер.
Целта е жертвата да повярва, че разговаря с доверен човек или представител на институция, и да предостави информация или да извърши определено действие. Показваният номер може да изглежда и като обикновен непознат мобилен номер. Според Тулев само по визуалното изписване на екрана потребителят не може да разпознае подмяната.
Той посочва, че техническата възможност за такива обаждания продължава да съществува, въпреки че операторите в България и по света внедряват защитни решения.
Схемата с „по-сигурния“ криптопортфейл
Тулев описва обаждания, при които измамници се представят за банкови служители и се опитват да получат достъп до електронен портфейл. Той разказва и за кампания от името на известна криптоборса в Южна Корея, чието име не назовава. По думите му тя продължава от около три-четири месеца към момента на разговора.
При тази схема обаждащите се твърдят, че са от центъра за поддръжка на компанията. Съобщават, че акаунтът е блокиран или че криптосредствата предстои да бъдат блокирани, и настояват активите да се преместят в друг, уж по-сигурен портфейл. Ако човекът се подведе, той прехвърля криптоактивите си в портфейл, контролиран от измамника, обяснява експертът.
Какво препоръчва експертът при съмнително обаждане
Една от водещите споделя, че е получила обаждане от непознат номер, при което човекът се представил за служител на институция. По нейния разказ тя прекратила разговора, след като разбрала, че няма отношения с тази институция, а след това блокирала номера.
Тулев поставя на първо място критичното мислене. Той препоръчва потребителят да прецени дали изобщо има сметка, портфейл или други отношения с посочената организация. Ако обаждащият се твърди, че е близък или колега, може да бъде проверен с конкретен въпрос за обща случка или друга подробност, която само този човек би трябвало да знае.
- Преценете дали твърденията на обаждащия се съответстват на отношенията ви с посочената институция.
- Ако човекът се представя за ваш познат, задайте контролен въпрос за специфичен общ спомен или подробност.
- Прекратете разговора и сами наберете номера на човека, за когото се представя обаждащият се, за да проверите казаното.
Според обяснението на Тулев, когато прекратите подправеното входящо обаждане и сами наберете номера на своя приятел или колега, ще се свържете с него, а не с измамника, показал чуждия номер. Именно тази проверка той повтаря като основна препоръка в разговора. Блокирането на номера определя като крайна мярка, като предпочита първо разговорът да бъде прекратен и информацията да се провери с обратно обаждане.
Клонираният глас прави заблудата по-убедителна
Познатият глас също не е достатъчна гаранция за самоличността на обаждащия се, предупреждава Тулев. По думите му с изкуствен интелект глас може да бъде копиран за секунди, а клонираният глас да се съчетае с подменен телефонен номер. Затова той отново насочва към специфичен контролен въпрос и самостоятелно набиране за проверка.
Експертът описва и т.нар. 3D социално инженерство — комбиниране на няколко начина за заблуждаване на една и съща жертва. Сред тях са фишинг имейл, вишинг — измама чрез гласово обаждане — и съдържание, създадено с изкуствен интелект, включително глас или изображение.
Разказът за превод на 17 милиона
Като пример Тулев разказва за случай отпреди две години с мениджър на клон на китайска банка в Китай. Според разказа му около полунощ в неделя мениджърът получил имейл, представен като изпратен от ръководителя на банката. В него се настоявало незабавно да бъде направен превод от 17 милиона, за да бъде придобита компания. Валутата не е посочена в разговора. Искането било придружено с предупреждение, че при забавяне сделката ще пропадне.
Първоначално мениджърът заподозрял фишинг. Секунди по-късно обаче получил обаждане, което изглеждало като идващо от номера на ръководителя му и звучало с неговия клониран глас. Обаждащият се насочил вниманието му към имейла, настоял преводът да бъде извършен веднага и прекратил разговора с обяснението, че ще говорят на следващия ден.
По разказа на Тулев мениджърът направил превода. Експертът използва примера, за да покаже как имейл, подменен номер и клониран глас могат взаимно да подсилят заблудата. И в такава ситуация той препоръчва прекратяване на разговора и обратно обаждане за потвърждение на искането.
Какво могат да направят операторите и разследващите
За техническото ограничаване на подправените обаждания Тулев посочва ролята на мобилните оператори. По думите му на скорошна среща трите мобилни оператора са заявили, че са въвели допълнителни технологични мерки срещу подобни атаки, но опити продължават да преминават.
Той обяснява, че съществуват технически решения за засичане на разминаване между показваната идентификация и действителния източник на обаждането. Същевременно в информационната сигурност постоянно се откриват нови уязвимости.
В разговора е поставен и въпросът дали невинен собственик на използван номер може да бъде заподозрян за измамата. Тулев допуска такава възможност, но обяснява, че проверка от компетентните органи, включително дирекция „Киберпрестъпност“ на ГДБОП, с данни от оператора може да установи дали действително е извършил съответното обаждане.
Разкриването на извършителите зависи от това доколко са прикрили следите си и от възможностите на разследването, посочва експертът. По думите му зад такива схеми стоят организирани престъпни групи, които често не се намират в България. Той споменава Румъния и Гърция като примери за съседни държави, откъдето могат да се извършват атаки, без това непременно да определя националността на участниците.
Изкуственият интелект се използва и за защита
Тулев отбелязва, че изкуственият интелект отдавна присъства и в системите за киберсигурност. Той посочва близо 20 години собствен опит в тази област и описва постоянна надпревара: нападателите използват технологията за по-бързи и по-сложни атаки, а защитниците — за по-бързо откриване на отклонения в поведението, които могат да сигнализират за пробив.
Според него рискът не се ограничава до възрастните хора или до потребителите без технически знания. Той споделя, че негов приятел на средна възраст, който работи като софтуерен разработчик, е станал жертва на подобна атака два месеца преди разговора. Изводът на експерта е, че никой не е застрахован, а проверката чрез самостоятелно обратно обаждане остава основният му съвет.
