В публикация във Facebook Богомил Атанасов отправя остра критика към проф. Попова и други задържани, които свързва с предполагаема схема за източване на здравната каса. Текстът е авторска позиция: обвиненията и оценките за поведението на посочените лица са твърдения на Атанасов.
Критика към искането за освобождаване
Авторът започва със сравнение между отношението към обикновен човек, откраднал храна поради глад, и към професор, когото обвинява в отклоняване на средства за здравеопазване. Според него първият би бил арестуван и съден, докато вторият може да наеме скъп адвокат и да възприема самото задържане като обида.
Атанасов посочва, че проф. Попова и останалите задържани искат незабавно да бъдат освободени. За него най-тревожни не са само мащабите на твърдяната схема и споменатите милиони, а поведението, което той определя като крайна наглост.
По негово мнение тези хора не възприемат действията си като престъпление, а смятат парите за нещо, което им се полага. Авторът представя предполагаемото източване на касата като своеобразен „заслужен бонус към титлата“ в тяхното разбиране и вижда в това признак за фундаментален срив в системата.
Титлите и чувството за недосегаемост
Атанасов свързва проблема с натрупвано през годините усещане за недосегаемост в лекарската гилдия. Според него обществото и институциите са допуснали част от хората с бели престилки да се възприемат като стоящи над закона.
Той използва образите на пациентите като „ходещи касови апарати“ и на клиничните пътеки като „лична банкова сметка“, за да опише твърдените злоупотреби. По думите му липсата на последствия насърчава убеждението, че всичко е позволено, и води до загуба на връзка с реалността.
Авторът тълкува реакцията на задържаните не като вина, а като гняв, че някой е потърсил отговорност от тях. В острия си коментар той ги определя като „тумор“ в здравната система, а не като хора, които я лекуват.
Последиците за пациентите според автора
Атанасов свързва всяко предполагаемо отклонено евро с недостиг на медицинска помощ: недошла линейка, отказана операция или скъпо лекарство, за което болен човек трябва да тегли кредит или да търси дарения чрез есемеси. Това са неговите примери за човешката цена на злоупотребите със здравни средства.
„Те не са крали просто „от държавата“. Крали са от ЖИВОТА на ХОРАТА.“
Призив за отговорност независимо от званието
В заключение авторът призовава да се прекрати сляпото преклонение пред дипломи и звания, когато според него зад тях стоят алчност и „мафиотски манталитет“. Той настоява, че професорската, доцентската или академичната титла не оправдава отнемането на средства от болни хора.
Атанасов завършва с позицията, че мястото на хората, които обвинява, е зад решетките, поне докато не осъзнаят какво са направили.
Коментари към публикацията