Измамник взема данните ви за онлайн банкиране през фалшив сайт и изтегля пари от сметката ви. Банката отказва да ги върне, защото сте „проявили груба небрежност“. На 15 октомври Съдът на ЕС каза, че така не може: банката първо връща парите (C-70/25, 15.10.2026 г.).
Делото е по запитване от полски съд, но правилото важи и у нас. Ето какво реши Съдът и какво да направите, ако ви се случи.
Какво се случи в Полша
Жена продава вещ в сайт за онлайн търгове. Уж купувач ѝ праща линк, с който да потвърди продажбата. Линкът води към сайт, който изглежда като сайта на нейната банка. Тя въвежда там данните си за вход и кода, получен с SMS. Измамникът превежда от сметката ѝ 3000 полски злоти, около 705 евро.
На следващия ден жената разбира какво е станало и веднага уведомява банката и полицията. Банката ѝ, PKO BP, отказва да върне парите. Мотивът: клиентката с груба небрежност е дала данните си на чужд човек. Жената завежда дело, а Районният съд в Кошалин пита Съда на ЕС може ли банката да откаже с такъв мотив.
Изключението, което стана правило
Полският съд описва и нещо, което звучи познато. Банките там не съдят клиенти заради небрежност. Обратното: клиентите съдят банките, защото те по правило не връщат парите. Според съда така изключението на практика се е превърнало в правило. Тежестта да заведе дело, да плати разноските и да събере доказателства пада върху измамения човек.
Какво реши Съдът на ЕС?
Отговорът е еднозначен: „доставчик на платежни услуги не може да откаже да възстанови незабавно на платец сумата по неразрешена платежна операция с мотива, че платецът е направил тази операция възможна поради груба небрежност“.
Съдът разделя два въпроса. Първият е кога се връщат парите. Директивата за платежните услуги изисква това да стане незабавно и най-късно до края на следващия работен ден. Изключение има само едно: банката има разумни основания да подозира измама от самия клиент и ги съобщава писмено на компетентния орган. Подозрението за небрежност не е такова изключение.
Вторият въпрос е кой понася загубата накрая. Ако клиентът наистина е проявил груба небрежност, банката може да му потърси парите впоследствие. Тогава обаче тя трябва да я докаже. Така рискът да води дело е за банката, а не за човека, когото са измамили.
Важи ли това у нас?
Да. Директивата у нас е въведена със Закона за платежните услуги и платежните системи. Държавите не могат да добавят свои изключения от задължението за незабавно връщане. Затова тълкуването на Съда на ЕС важи и за банките в България. В решението си Съдът се позовава и на свое по-ранно решение по запитване от български съд (C-409/22, 11.07.2024 г.).
Съдът обаче не е казал, че въвеждането на данни във фалшив сайт не е груба небрежност. Този спор може да дойде по-късно. Казал е друго: докато трае спорът, парите са при вас, а не при банката.
Още едно уточнение. Решението е за неразрешени плащания, тоест такива, които не сте наредили вие. Ако сами сте превели пари на измамник, например за стока, която така и не идва, случаят се преценява по друг начин.
Какво да направите?
- Уведомете банката веднага щом видите плащане, което не сте правили, по телефона и писмено.
- Подайте сигнал в полицията и запазете SMS-ите, линка, екранните снимки и писмата от банката.
- Поискайте писмено незабавно връщане на сумата и посочете решението на Съда на ЕС по дело C-70/25.
- Обърнете се към Помирителната комисия за платежни спорове към Комисията за защита на потребителите (КЗП), ако банката откаже. Процедурата е безплатна.
- Не отлагайте: директивата дава най-много 13 месеца от плащането, за да уведомите банката.
Асоциация „Активни потребители“ дава безплатни консултации на материално затруднени лица. Потърсете асоциацията.
Източник: Съдът на ЕС, решение от 15.10.2026 г. по дело C-70/25.
