Система с изкуствен интелект ще търси фалшиви ТЕЛК решения, а полицаите ще са задължени да оказват първа помощ с дефибрилатори при инциденти, когато първи пристигнат на терен. Това решиха депутатите на първо гласуване в пленарната зала.
Полицаите ще оказват първа помощ с дефибрилатори
Законопроектът за дефибрилаторите е предложение на „Прогресивна България“ и мина на първо четене без дълга дискусия.
„При сърдечен арест успеваемостта на първата помощ без дефибрилация е между 7 и 8%. Тоест всеки 9 от 10 пациенти, неподложени на дефибрилация, загиват, оцелява само един. Още 98-ма година Европа започва да работи в този аспект. За съжаление ние едва 26-та година започваме да коментираме този проблем за дефибрилаторите“, заяви Месут Рушид от „Прогресивна България“.
„Има голямо проучване, което сравнява дефибрилацията вследствие на спешна медицинска помощ или от полицейските органи. Успеваемостта при дефибрилация от лекари, от спешна медицинска помощ е 29,4%, а при извършване от органите на реда е 42,4%“, аргументира се още Рушид.
Той обясни, че достъпът на пациента до спешна медицинска помощ е 12 минути, а полицията пристига на мястото за 6 минути. Рушид прогнозира, че с промяната 459 човека ще оцелеят в резултат на дефибрилация, извършена от органите на реда.
„Съвременните дефибрилатори не изискват специализирана медицинска помощ или някакво специализирано медицинско обучение. Достатъчно е само да знаете ляво и дясно и да слушате инструкциите, които самият дефибрилатор дава“, коментира Лъчезар Иванов от ГЕРБ.
От „Възраждане“ обаче изразиха съмнения: „Как ще задължите полицаите да използват дефибрилаторите, след като имаме този лош опит с бодикамерите?“
Автоматизирана оценка на риска от фалшиви ТЕЛК решения
Без дебат в пленарната зала депутатите приеха предложението на „Демократична България“ за създаване на система за автоматизирана оценка на риска от фалшиви ТЕЛК решения, за които има множество сигнали. Става дума за реално издадени решения въз основа на грешно описана фактическа обстановка.
„Тъй като решенията трябва да стъпват на реална история на диагнози и изследвания, което е проверимо през НЗИС, е възможно да бъде изградена система от правила и дори елементи на изкуствен интелект, които да откриват автоматично аномалии и риск от противоправно поведение. След установяване на висок риск съответният случай следва да се разгледа от НЕЛК (ако действията са на ТЕЛК) и от МЗ (ако действията са на НЕЛК)“, е записано в законопроекта. Той също беше приет без дискусия в залата.
Спор за транспортирането на пострадали до лечебно заведение
Предложение на „Възраждане“ обаче разгорещи дебата. Според депутатите от партията сегашното законодателство забранява на свидетели да транспортират пострадали до лечебно заведение — трябва задължително да се свържат със 112.
Парламентът отхвърли предложението, а още в комисията по здравеопазване депутатите коментираха, че в подробностите на законопроекта има пропуски. Сред тях са въпросите: „Как се решава до кое лечебно заведение да се транспортира пострадалият и губи ли се време, ако най-близката болница няма компетенцията да окаже помощ? Кой носи отговорност тогава?“
Месут Рушид заяви от парламентарната трибуна, че ако се обсъдят и решат тези въпроси, „Прогресивна България“ ще подкрепи законопроекта.
Петър Петров от „Възраждане“ цитира медийна публикация за мъж с предполагаем инсулт, който на 13 май припаднал и починал на улица в центъра на София, на около 150 метра от АГ болница „Шейново“. Мъжът се свлякъл на земята, след като му прилошало по време на пресичане, и си ударил главата. Случайни минувачи, работещи в близки обекти, се опитали да му помогнат и подали сигнал на спешния телефон 112. Свидетелите потърсили съдействие от близката АГ болница „Шейново“, откъдето било отказано излизане с мотива, че медиците нямат право да напускат работните си места. Според цитираната публикация екип на спешна помощ пристигнал на място след около 30 минути.
„Нашият законопроект именно позволява да се потърси и да се уведоми най-близкото лечебно заведение. Това предлагаме ние, за да не чуваме извинения и да не идва линейка след 30 минути“, обясни Петър Петров.
Георги Петров от „Прогресивна България“ отвърна, че трябва да бъде променен друг закон, който да разреши на лекарите в работно време да напускат работното си място, за да оказват спешна помощ извън болницата.
„В чл. 139 от Наказателния кодекс се казва, че си длъжен да окажеш помощ при инцидент“, обясни Георги Георгиев от „Възраждане“. „Как точно оказваш помощ на едно лице, което е пострадало тежко или е в някакво тежко състояние, има нужда от спешна медицинска помощ, но линейката е на един час път?“, попита той.
Георгиев даде пример с отдалечени райони и села в област Хасково или област Кърджали, където линейките пътуват по час, час и половина в едната посока. По думите му в момента трети лица нямат право да помогнат на този човек и да правят нищо, докато не дойде линейката.
„Няма забрана, ако сте свидетел, да окажете първа помощ. Всеки гражданин е задължен да го направи. Единствената причина, поради която се забранява да бъде транспортиран пациент, е в случаите, когато транспортът предполага, че ще увреди здравето му и може да доведе до фатален изход“, коментира Георги Петров от „Прогресивна България“.
Петров допълни, че ако транспортирането стане задължително, а не препоръчително, това би означавало всеки да бъде задължен да поеме отговорност да увреди свой близък, приятел, роднина или непознат, да влоши състоянието му или да причини смъртта му и да носи наказателна отговорност за това. Той обясни още, че в момента законът не обвинява за бездействие, когато човек няма възможност и не може да помогне.
