Трима от всеки четирима служители в Европейския съюз са се сблъскали с подозрителни имейли, съобщения или връзки по време на работа, според ново проучване на „Евробарометър“, представено днес от Европейската комисия.
Фишингът е най-честата киберзаплаха на работното място, като 39 на сто от служителите съобщават за измамни съобщения или за сайтове за кражба на данни. Служителите съобщават и за опити за кражба на лични данни (18 на сто) и пароли (16 на сто), атаки със зловреден софтуер (17 на сто) и измами, създадени от изкуствен интелект (15 на сто).
Докато 83 на сто казват, че възможните последици от кибератаките са сериозни, само 48 на сто мислят, че могат да разпознаят фалшиво видео, създадено от изкуствен интелект. Едва 18 на сто заявяват, че тяхната организация изобщо не е претърпяла киберинцидент, доколкото им е известно.
Служителите в ЕС широко разпознават опасното поведение, особено във връзка с фишинг и управление на пароли. Сред тези, които използват цифрови системи и инструменти на работното място, 76 на сто казват, че отварянето на хиперлинк, без да се проверява подателят, е опасно.
Подобен дял е на мнение, че използването на една и съща парола за лични и служебни акаунти е опасно (74 на сто), докато 69 на сто намират споделянето на свързана с работата информация в социалните мрежи за опасно. Повечето служители знаят, че трябва да съобщават за подозрителни имейли и да инсталират софтуерни актуализации.
Това осъзнаване често не успява да се превърне във всекидневна практика, отчита проучването. Докато 72 на сто казват, че могат да разпознаят подозрителни имейли, около 54 на сто не проверяват подателя, преди да отворят връзки, а само половината винаги заключват компютъра си, когато напускат работното си място.
Основните навици за киберхигиена, например проверка на подателя преди отваряне на връзки и използване на силни пароли, са често срещани, но непоследователни сред работещите, като нарастват значително с възрастта. Опасностите също се увеличават значително с възрастта, което показва необходимостта от целенасочено обучение, особено за по-младите служители на възраст от 15 до 24 години, се посочва в изводите на ЕК.
Едва около половината от организациите в ЕС разполагат с мерки за киберсигурност и още една четвърт предвиждат да въведат такава защита. Шест от всеки десет служители заявяват, че са преминали обучение по киберсигурност миналата година, а 85 на сто са се интересували от подобряване на уменията си в областта на киберсигурността. Липсата на време е посочена като основна пречка от 26 на сто от участниците в проучването.
Източник: bta
