Най-доходоносните компютърни престъпления [С ПРИМЕРИ ОТ БЪЛГАРИЯ]

За пръв път в историята финансовите загуби от компютърни престъпления са надхвърлили 20 млрд. долара през 2025 г. И това са само загубите, за които знае ФБР. Много от тях остават недокладвани, което означава, че финансовото измерение на проблема е много по-голямо.

Престъпниците използват достъпни инструменти, за да убеждават жертвите си да им пращат пари, да инвестират в несъществуващи финансови и дигитални активи или да плащат за стоки, които никога не получават.

Едноминутно интервю, което шефът на голяма фирма дава за телевизията или радиото, е достатъчно, за да бъде гласът му клониран със софтуер. След това финансовият директор на същата фирма получава обаждане от шефа си, който му нарежда да направи паричен превод до търговски партньор. Обаждането е фалшиво, а парите отиват в банкова сметка под контрола на финансово муле. Този сценарий може да се развие с няколко обаждания в WhatsApp и софтуер, който излиза по-евтино от вечеря в ресторант.

Кои са най-доходоносните киберпрестъпления в света

Класацията на най-доходоносните компютърни престъпления е базирана на жалбите, подадени от пострадали до ФБР. В годишния си доклад за 2025 г. са публикувани общите финансови загуби от различни типове престъпления – основно онлайн измами, но също течове на данни.

По-голяма част от тези загуби се трансформират в директна печалба за извършителите на онлайн измами. Има и някои изключения от това правило. Например теч на данни от организация може да не доведе до значима печалба за хакерите, но да струва скъпо на самата организация.

В тази статия ще разгледаме топ 10 на престъпленията, донесли най-големи финансови загуби. Всяко от тях е обяснено с кратък пример, който е взет от българската реалност (без назоваване на конкретни брандове, имена и компании) или максимално се доближава до реалността.

1. Инвестиционни измами

Общи загуби: $8.6 млрд.

Промяна спрямо предходната година: +32%

В тази категория влизат различни видове финансови измами, които се осъществяват през интернет. Това може да са понзи схеми, инвестиции в мними криптовалути или фалшиви платформи за търговия с финансови активи. България е една от страните, в които през годините са били разбивани колцентрове, управляващи подобни инвестиционни схеми.

2. Измами със служебен имейл

Общи загуби: $3 млрд.

Промяна спрямо предходната година: +10%

Вие сте собственик на фирма. Хакерите пробиват имейла на ваш търговски партньор. Вярвайки, че фактурата е легитимна, вие изпращате парите на другата банкова сметка.

3. Фалшива техническа поддръжка

Общи загуби: $2.1 млрд.

Промяна спрямо предходната година: +46%

Обажда ви се мним служител на вашия интернет доставчик, банка или голяма технологична компания. Под предлог, че на компютъра ви има вирус, акаунтът ви е хакнат или друга измислена причина, лицето иска от вас да инсталирате на компютъра си софтуер, да му предоставите пароли, лични данни или да платите за „подновяване на абонамент“.

4. Теч на лични данни

Общи загуби: $1.3 млрд.

Промяна спрямо предходната година: -10%

Хакери източват клиентска база данни от онлайн магазин, от който сте пазарували. Данните включват информация за банковата ви карта, платежни акаунти или друга информация, с която могат да се правят трансакции от ваше име.

5. Романтични измами

Общи загуби: $929 млн.

Промяна спрямо предходната година: +38%

Всъщност българите са своеобразни експерти в романтичните измами. В една от многото си вариации измамата протича така: с вас се свързва непознат, който се опитва да предизвика романтичен интерес с надеждата един ден да започне да ви иска пари или подаръци.

6. Имперсониране на държавни институции

Общи загуби: $798 млн.

Промяна спрямо предходната година: +97%

Получавате имейл от държавна институция – например полицията или НАП – че имате неплатена глоба/дължите данъци/имате данъци за връщане и т.н. Имейлът въобще не идва от легитимна институция.

7. Измами с покупка на стоки и услуги по интернет

Общи загуби: $503 млн.

Промяна спрямо предходната година: -36%

Купувате си стока през онлайн магазин. Плащате по електронен път, но така и не получавате стоката, за която сте платили. Или пък получавате някакво евтино нейно копие, което няма нищо общо с поръчания продукт.

8. Теч на данни

Общи загуби: $435 млн.

Промяна спрямо предходната година: +19%

Собственик сте на онлайн магазин, чиято база данни с клиентска информация е източена през технологичен партньор. За вас може да последват различни финансови загуби: плащане на откуп, санкции, разходи по дела, ако се стигне до такива.

9. Измами с трудова заетост

Общи загуби: $363 млн.

Промяна спрямо предходната година: +37%

Търсите си работа и си уреждате онлайн интервю. Впоследствие се оказва, че трябва предварително да преведете депозит, който след това ще ви бъде върнат. В тази категория измами влизат широк спектър от схеми. Ето как измамите с трудова заетост могат да ви създадат проблеми.

10. Измами с чекове и кредитни карти

Общи загуби: $282 млн.

Промяна спрямо предходната година: +41%

Източване на банковата ви сметка чрез фалшиви чекове или чрез притежание на данните за банковата ви карта.

От този тип измами страдат предимно в САЩ. В България чековете не са популярно разплащателно средство, а повечето картови трансакции са защитени от механизми като 3D Secure. Въпреки това от сметката ви все пак може да изчезнат пари, ако някой се докопа до номера и кода на банковата ви карта.

Искате да научавате новините на момента?

Следвайте Questona във Facebook

Следвайте Questona в LinkedIn

Имате поща!

Два пъти месечно ще изпращаме на имейла ви съвети и истории, които ще ви помогнат да предпазите данните си.

Въведете имейл адрес *

real people should not fill this in and expect good things - do not remove this or risk form bot signups

Tagged измами с трудова заетост

Подобни статии

• Нова фишинг кампания срещу клиенти на Speedy. Ето за какво да внимавате
• Как автоматизирана измама със служебен имейл засегна 42 хил. организации за под три часа
• Българите са докладвали $6 млн. загуби от онлайн измами за година